полята отдавна не раждат жива вода
човеците отдавна не могат да летят
а аз съм поредния грешник в дуела със Господ.
Не исках в думи да окова проклетата луна
и всичката мъка на един жив кладенец
църкви и голи врабчета до тях
вълци и пръст, толкова пръст.
Не исках земята да ражда любов
и самота в един друг побъркан свят
а аз на вечен до смърт кръстопът
да си говоря сама и със Бога.
Не съм поет и не исках да бъда
за мен казват, че съм болна душа
и аз знам, че перото ми не ражда трева
една клечка кибрит във вашата вода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар