Разтваряне

Разтваряше се в ръцете й.. Никога, по дяволите, никога нямаше да даде за нищо на света на някой да спре всичката тази болка. Сладка. Имаме безумния навик да се гърчим от нея в сладост. Като че ли това е живот. Не я обичаше. Или просто не знаеше какво бе любов. Четеше и знаеше това онова.
Тя бе луда. Знаеше го със сигурност. Но тя не го знаеше. Или просто не искаше да знае. Винаги, когато го правеха той не знаеше що за удоволствие й правеше да го усмихва. Непрекъснато искаше той да се смее. Определено, определено бе луда. Това не се среща често и всеки мъж биваше омагьосан. Магията траеше около половин час. После тя, във пълното си тяло го събуждаше от илюзията, за да го вкара в нова. Някои му казваха реалността. Не беше нищо особено, по дяволите. Просто имаше странно изкусително и перверзно еротични очи. Толкова. Не можеше да я гледа в тях. Иначе не беше кой знае какво. Подозираше, че е не по-малко от 66 кг и висока не повече от 164 см. Средно дълга коса. Толкова. Очите й. Грях и падение. Страст и глухи улици. Мъртво, онемяло от сенки море. Вълна, неизживяла себе си. Подозираше я , че спи с мъжа си. И онзи идиот я имаше без да знае, по Дявола и всичките там , че тя, тя е неземна. Затова трябва да я заключат. В лудница. Тези очи не биваше да виждат. не биваше да говорят. Не биваше да пеят. В тях имаше само секс. Това заключи той. Сексът е онзи първичен бяс към Бога, който ние изживяваме мъчейки се да го наподобим. Смешно изречение. Да, откакто бе с нея само смях. Тя го принуждаваше да се смее. Над живота. Над цялата лутаница насам-натам. Над цялото това нелепо и тъжно съществуване. Смях. човек трябваше да се смее над тези неща.
- Искаш ли да се оженим?-чу гласа й и му стана смешно. Защо по дяволите всички жени си мислеха, че това е то, да се омъжат. Смехът му отекна в хотелската стая и се върна към него като шамар, който го разсмя още повече.
Тя също се засмя. Отиваше й. Без очите тя беше съвсем порядъчна и човек можеше да се ожени за нея. Предполагаше, че щеше да му готви, чисти, пере , глади и даже да му подава чехлите.
От прозореца се виждаше черквата. Тя често я посещаваше. Той знаеше за тази й прищявка и не се смееше. Това, което правеше там тя, беше да сведе очи. Да ги скрие. Изпитваше неудобство. Не искаше да изкуши Бог.
Отново му стана смешно.
- Разбира се, че човек не може да се свърже с тези очи. Това е лудост, а аз съм с всичкия си. Ти си имаш вече мъж.Какво искаш?
- Искам някой да ме види. Да не гледа моите очи. Искам да ме обича. Като всяка жена.

Той знаеше, че тя лъже. И й се усмихна. Това можеше да направи за нея.
Докосна с нищо непривличащото тяло и я пожела. Учуди се.
Изведнъж осъзна, че примката на тези очи са всичко, което желаеше един мъж. Това е. И мъжът й го знаеше. Но никой и никъде нямаше да каже това.