Магия

Магия. Всичко бе една проклета магия. И ние, облечени в нея се чудим защо другите казват, че сме голи. Царят отдавна бе гол. Гледаше я-самата магия в разсъблечения й вид.А той болеше. Всички някак си прикриваха голотата си с думи, с дрехи, с мисли, с ухание, но тя. Тя не правеше това. Беше гола.Съвсем гола. Голотата така плаши, така ни удря, че ние загръщайки се в дрехата, търсим още и още спасение, ако не в това, то в думите. Ако не в тях, то в лицето си. Ако не в него, то в ръцете си. Всичко ни издаваше, да ги вземат мътните. Всичко. като че ли Бог това искаше, създавайки ни съвсем голи. А той знаеше как се правят нещата.
-Казах ти вече, няма да се омъжвам. Това е.-медения й глас го върна към нея. Не че не беше целия в нея.
-Аз..аз искам да остарея с теб. Искам да имаме деца. Да се радваме като тях на кучетата, на пясъка, на балончетата от веро.-аз продължавах да повтарям своята болка.
-Всичко това, можем да го имаме и без да се вричаме. Човек не може да обещае нищо. Утре, дори утре ще те шамароса някоя с пепеляво кафеви очи, с нежната си, ефирна душа и ти просто не можеш иначе, просто така е измислено, ще се втурнеш. И аз ще те насърча, защото те обичам. -гласът й отекваше в мен.

- Не може да искаш да се влюбя! Не лъжи!
Смехът й отекна в морските вълни и те го обръщаха в луда игра на въпроси, от които ти се иска да избягаш.Не понасях тази й любов. Макар да знаех, че това е то. Не го разбирах, но някъде дълбоко в мен знаех, че това е да обичаш. Необвързващо. да, измислих го най-сетне аз. Това не бе нормално. Само, само лудост е способна да гледа как любимия прегръща другата красота, която Бог му е изтипосал пред душата. А душата не искаше и да знае. Нищо не искаше да знае.
- Свободата, скъпи ми чаровнико е любов. Нима искаш да ме убиеш? Нима искаш да ми забраниш да изживявам себе си в следващата пародия на любов, която срещна? Не те питам, спокойно.-отново се смееше. Обичах я. Обичах смешния й начин да гледа на света. Като всеки мъж аз исках да я покоря. Не знам коя бе думата. Сега, пишейки всичко това в дневника си знам, че всички искат точните думи. Е, мои читатели, Бог не е дал думи за себе си. Просто е надут и невъзможен. Това е. Затова го обичам. Човек трябва да бъде какъвто се чувства. Като го гледах Бог, и като я гледах и нея-и двамата знаеха, да, знаеха.
- Искам те. Просто те искам. Страхувам се. Страхувам се, че някой ще те вземе от мен.-прошепнах аз.
Дълбоките сталактити от тези очи се изляха и аз видях как морето ми е съвсем до челото и ще ме погълне.
-Ако някой ме вземе от теб, то ти никога не си бил в мен. Това е.
Морето вече ме поглъщаше. Можех ли да обичам повече! Сега, когато някой ти дава пълната свобода да изявиш природата си, особено тази на мъжкар, какъвто признавам си бях, аз просто не знаех какво да сторя. Каква болка е свободата! Ех, вие, всички, които тайно въздишате по свободата, не, не я искайте! Това е от мен. Тя ще ви убие. Засмях се и аз. можех само да се облека в магията и да гледам. Можех да я обичам. С всяка следваща болка.
-Ако не можеш да гледаш как любимият ти се докосва до съвършената красота на друга жена, то ти, никога не си обичала.-Сталакмитите и те се разляха в мен и отново, отново ме превзеха.
- Ти си луда! -категоричен бях аз.
- Знам това, чаровнико! Откажи се от тази игра, докато още можеш.-нямаше вечи нищо за разтопяване. Гласът бе сериозен.
- Аз съм един глупак и затова ще те помня цял живот! Ще въздишам по теб, ще те виждам във всяка една, ще те любя във всяка една, ще те обичам само в свойта голота. И обечен, ще се оженя за една целомъдрена и простовата жена и ще бъда щастлив.
- Ти си завоевател. Няма нищо странно. Всеки мъж е такъв. Казвам ти, можеш да ме имаш и в същото време можеш да имаш всяка.
Събрах всичко, което имах останало там, на брега и тръгнах. Не може, не може д гледаш как любимия ти обича друга.
***

След 20 години

Дневник. Боже, не съм истински мъж, щом пиша в дневник, но майната му, никой няма да разбере.
Ожених се, обичах. Сега съм празен. Виждам я в тъмното. Виждам я в ясното. Виждам я в във всяка, с която прекарвам няколко часа всяка неделя в дома на Мари. Професионалистки. Виждам я във всяка усмивка на децата си. Във всяко куче, спряло се пред мен да търси утеха. Във всеки изгрев, който те лъже, че можеш днес да си себе си. Гол. По магия. Но не я виждам в жена си.