Между два свята

Не бъди снизходителен към мен. Боже, що за пародия! Какво като съм болна?! Аз зная къде е границата. За разлика от толкова други, които мечтаейки да са луди непрекъснато я крачат, но за всеобща изненада само се препъват в нея. Аз съм истински луда, да. Е, и? Нима трябва да не съм истинска? Това ли е то! Да си мизерен плужек, говорейки глупости за да те сметнат, че си от тяхната порода.На изкривена от блъскане в прозорци пеперуда.
- Недей така. Просто разбирам, че си се увлякла. Между нас няма нищо. Ето, казах ти го. Нали това искаше? Честен съм с теб.
- Ти ли си честен с мен! О, толкова е хубаво, че Бог понякога излиза в отпуска и не чува. Толкова, толкова е хубаво! Но ти и това няма да разбереш. Не че не можеш, не! Ти не искаш, скъпи.
- Но аз съм си щастлив с живота си. Защо смяташ, че съм като теб? Ти не знаеш какво искаш и си измисляш любови. Не може да е по-шантаво. Ето, казах ти го!
- Тогава какво правиш тук? И защо си седнал да ми се обясняваш. Защо не си гледаш перфектния живот
- Та аз си го гледам! Не ме ядосвай! Просто исках да постъпя честно с теб. Трябва да не търсиш такива силни емоции, не искам пак да обърках съзнанието си. Не, не ти трябва нова любов.
-Мислиш, че тази ми любов към теб е нова? Лъжеш се и за това, скъпи. Тя е стара колкото Вселената. Имаш разум да проумееш поне това.
- Не искам повече да слушам! Говориш глупости. Знаеш ли, аз просто не искам да те нараня. Наистина, наистина съм щастлив.
- Тогава си тръгвай.Не ме гледай, че се смея. Това е от лекарствата...
- Не мога да те оставя така. Ти си много развълнувана.
- Пак ти казвам, да не гледаш, че се смея.
- Не се дръж като луда.
- Та аз съм.
-Стига. Кажи ми, че си добре и ще тръгна.
-Добре съм, разбира се. Истинните хора, на които не им пука са добре. Е, тъгата от сблъсъка със стени от лъжи си я има, но аз съм добре. Наистина. Обещавам, че ще те оставя на мира!
- Не, аз не искам да кажа това.
- Ох, смехът ми може да изглежда налудничав, но просто не мога вече...
- Защо се смееш? Просто те ценя като човек. толкова.
-Разбира се. Ти си мъж, аз съм жена. Човеци. Хайде, тръгвай, че ще се задавя вече.
- Добре, не ме търси повече. Но аз отвреме навреме ще ще те виждам как си. Все пак се тревожа. Влюбена си като хлапачка. Това никак не е добре за теб. Отрезви се най-сетне. Аз, аз съм щастлив. Не ми трябва нищо друго.
- Добре. Разбрах те.
- Но защо трепериш?
- Защото съм луда.
Той я целуна.