тъй рядко е видението в бяло
и често черно е във мен и във нощта
понякога е черно до забрава...
Понякога със птиците мълча
далеко и високо е душата
орли не спират в моя път дотам
и няма никой да приспи сълзата...
Понякога съм като мъничко перо
изхлузвам се от шепите на вятъра
и сякаш зная пътя към Дома
когато се опомням насред Ада.
И сякаш никога не съм била сълза
и сякаш Дявола сега ме припознава
понякога съм само една жена
готова в черното пак да види бяло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар