петък, 28 декември 2012 г.

По пътя

"Има едно- едничко нещо, което лекува всякакви проблеми, и то е: да обичаш себе си, такъв, какъвто си" Луиз Хей.
Работя по това да обичам себе си, но когато се намеси и егото ми, забелязвам, че става трудно. Ако проявя някои страни на егото си, после се ядосвам на себе си и се сещам чак тогава, че трябва да се приема и обичам преди всичко и този проблем ще изчезне. Имаме толкова образи-едни за пред непознати, други за пред близки, после за пред приятели, после и пред себе си. Всичко това са маски, които носим навсякъде със себе си и не ги сваляме. Поне повечето хора. Аз се опитвам да бъда автентична навсякъде, но ми е най-трудно да бъда честна със самата себе си. Не ми се иска да призная, че много от проблемите ми се крият в самата мен. Натрупали сме много емоционални рани от детството си по време на нашето опитомяване от възрастните и после живеем с тях. Така поне твърди Дон Мигел Руис. Опитомени, ние възприемаме различни представи за себе си, какви трябва да бъдем в очите на другите, защото иначе получаваме наказание или награда. И заради наградата като деца се опитваме да влезем в образа, който се иска от нас. Накрая като възрастни ние не знаем кои сме, нямаме представа за своята автентичност.
" Понакога поради високите изисквания на родителите ни, обидите на околните или провали в миналото, започваме да се възприемаме като човек, на когото все нещо не му достига, който не прави нещата "както трябва", допуска грешки и се дъни. И по-късно подсъзнателно продължаваме да се държим към себе си по начина, по който са го правили другите." Р. Вакъвджиева "Себепознание".
Дон Мигел Руис казва" Самоотхвърлянето е основният проблем. Никога няма да станете достатъчно добри, защото самата идея за съвършенство е напълно погрешна. Това е фалшиво понятие, то дори не е реално. Но вие вярвате в него.Бидейки несъвършени вие отхвърляте себе си и нивото на самоотхвърляне зависи от това колко упорити са били възрастните в разрушаването на вашата цялостност. След опитомяването не е необходимо да бъдете достатъчно добри заради другите. Вие вече не сте достатъчно добри за самите себе си, защото големия съдия е винаги там, напомняйки ви, че не сте достатъчно съвършени. Вие никога не можете да простите на себе си затова, че не сте това, което желаете да бъдете и това е истинския проблем."
Според мен най-големият проблем се крие в това, че ние много често се съдим. Както и интереса ни към очакванията на другите за нас. Как бих искала да приема себе си такава, каквато съм, но при мен има един съществен проблем. Това е моята болест. Дори в аптеката, като ида за лекарствата си, след като се разбере, че става въпрос за шизофрения, аптекарката започва много бавно и внимателно да ми говори, като че ли съм бавноразвиваща се, и въобще отношението към мен е доста снизходително. Случва ми се с много хора и места. Тъй като се чувствам напълно "нормална" все още се дразня от отношението към мен. Приела съм, че съм болна, но ето сега ще кажа нещо, което не съм споделяла досега. Психиатърът, който ме лекува, а той е един от най-добрите психиатри в града, където се лекувам, а той е голям град, ми каза така: Ти си била леко объркана поради големия стрес, на който си била подложене в продължение на 5 години на твоята работа и после стресът, от страна на баща ти те е довършил. Но ти нямаш шизофрения. Шизофрения са ти писали от болницата, за да вземаш безплатно инжекциите, които струват 1000лв. Това е. Аз не смятам, че си шизофреничка, ти си просто много тревожна. Та аз те лекувам с лекарство, което давам на вече оздравели пациенти , които са в ремисия от много дълго време, нещо като профилактика.
Инжекциите ми бяха много силни, ходих с полузатворени очи и ми се обърка хормоналния баланс след три месеца прием и оттогава съм на това, профилактичното лекарство. Все пак, бих искала да не обръщам внимание на отношението към мен. Това е също себеотхвърляне, защото така докосват моя рана. Нищо повече.
Исках с този пост да кажа, че не е никак лесно напълно да заобичаш и приемеш себе си. Това е дълъг процес. А с егото ми е много трудно, но приятелка ми каза, че всъщност егото, когато е осъзнато всъщност е здравословно. Знам ли....


.

1 коментар: