Топля душите.
И в цветове боядисвам света.
Усмивки и лека тъга в мен си пеят,
за сегашни мигове, откъснати от дъга...
Зимата в лед сковава мислите.
Тихо е.
Умът не бърка световете.
Снегът ме пречиства и в бяло
обличам лицето си и се сливам
с Бог, който иска да зная,
че чисто да ми е сърцето,
"трябва", за да вкуся играта на детето...
Кокиче в пазвата скрих си.
То ми напомня за младост.
И игра. На сенки и миражи.
Ухание,което ме носи,
в свят на топлина и безбрежност...
Листата докосват душата.
Отронват се тихо със стон...
Очакват своята орис с трепет
без да искат, да парадират, че мрат...
Листо си взех, за да помня,
че всичко е тленно, и аз
потеглям в света наглед уж грешен,
преродена без да стъпвам, просто летя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар