***

Сгреша ли, не се отказвам.

Какво от туй, че много ще боли?

В кал потънали нозете си изтривам.

И тръгвам. Отново. За да ме боли…

Живота аз тъй го разбирам.

Падаш, ставаш, но не пълзиш.

За всеки си има рози. Има и бодли.

Такава съм. Вятърничава и пряма.

Колекционирам камъни. По мен.

Обичам риска. По детски дори.

В локвите стъпвам. И високо се смея.

Дъждът не ме плаши. Не нося чадър.

Приятел наричам, който с мене мълчи…

Прощавам. Забравям.

Какво сме без прошка? Уви…

Така си живея, безславно е, знам.

Такава се обичам. Каквато съм. Аз.

Не треперя пред никой. Сърцето не ще.

Когато обичам, обичам.

Дори ножът до кокъл да опре.

И всеки миг с любов аз дишам,

защото обичам живота, момче…