Болка

Предизвикателствата на живота отново са пред мен. Идват неканени в деня ми и ме изправят на нокти. Стискам зъби и продължавам.
Предизвикателството към мен от предния ден е следното. Детето ми, на пет годинки ми каза, че баща ми му е обяснил, че аз съм цитирам" тъпа и полудяла и по-добре е да остане с дядо си, отколкото с майка си"... Детето ми ме попита, защо дядо му мисли, че съм луда... Сълзите в очите ми ме задавиха. Излязох от стаята. Не можах да се намеря там. Там стоеше едно съкрушено дете, което е наранено до болка от собствения си баща. Трябваше то да си иде. За да не види синът ми, че майка му е сломена, беззащитна, малка точица в мрак..
Боли. Боже мой, толкова много боли.  А като погледна баща ми-усмихнат, в добро разположение към мен. Но не... Има и такива хора. Злопаметни. Не е забравил времето, в което се карахме, сипехме обиди един въз друг и всеки се обвиваше в пашкула на нетърпимостта, докато спре да чува собственото си сърце и съвест...А има и още нещо. Винаги има и друго. Той се срамува от собственото си дете. Винаги ме е карал да бъда на висота, с каквото и да се захвана. И аз го правех. Той не приемаше"това не мога да го направя" за отговор. И аз пораснах с високи изисквания към самата себе си. Взимах се насериозно. А това бе грешка... Та баща ми не иска да приеме, че детето му е болно от нещо срамно. Лудост. Срамува се.
Детето ми каза, че е решило да остане при мен. Каквото и да значи това, аз се радвам за неговия избор. Но то е малко. Баща ми се опитва непрекъснато да го отделя от мен, аз се радвах, защото си казвах, че най-после е заобичал това дете и иска най-сетне да бъде дядо. Но той, колкото и да е нечовешко, просто иска да върне старата вражда, да разпали огъня на омразата, която тлее в него и всичко да отиде по дяволите.
Със съпруга ми решихме нищо да не казваме нито на баща ми, нито на майка ми, тъй като ще стане още по-лошо, баща ми ще се нахвърли върху детето, а майка ми отново няма да повярва и аз пак ще съм от лошите.
Сега аз трябва да мълча. Трябва да простя. И да живея с тази болка .
Наистина болкота е огромна.  Нямам избор освен просто да простя...