***

И когато минаваш мило ми дете из душата на някой възрастен, не говори за себе
си. Искай да узнаеш какво тази душа таи в себе си. Всички искаме да говорим, да кажем, да се определим. Знай има и такива хора, отдавна са определили себе си и сега само мълчат. Не, не са нещастни, детето ми, те просто вече са намерили път, в който да са себе си и целия шум от бъбривостта на другите минава покрай ушите им. Стига до тях, разбира се. Но има само усмивка. После размисъл. И тъга. Много тъга. А когато искаш да говориш за себе си, мило дете първо повикай смирението. После търпението. Но се осланяй на смирението. Егото ни има безброй вратички, през които влиза. И в най-добрите души. Особено там. Има една болка, мило дете, от нереализираното ни аз, която много силно шуми. Знаем, че сме неповторими, уникални, та и съвършенни. Да, съвършенни. Това е просто дума, не се отвличай! Никой на тази Земя не знае със сигурност какво е красота, какво е савършенство. Никой! Опитвай се да бъдеш никой. В цялата си красота. Бъди своята уникалност и не я бъркай с егото. Ти, мило дете си съвършен! Не искай нищо. Егото иска. Ти просто бъди. Себе си. Достатъчно е, повярвай ми. Успехи ли? И тях ще ги зърнеш. Когато спреш да се целиш.