Бездна

Думите ти в бездната мълчат
Пропадат. В разликата помежду ни.
Истината най-накрая се осмели
да ни хване, за да не паднем
Няма нужда да четеш сълзи
Истината в тях я знаеш.
Лъжата ти е ножът помежду ни.
Не изричай нищо. Ще ме прободе.
Кръвта ще залее мойте думи.
А истината плахо ни повежда в своя свят
където няма място за празни думи.
Не си обичал. Толкова е просто.
Имал си жена мечта за свойте нощи
И какво разбра ти от цялото това?
Мълчи. Бездната бясно се разтяга.
Върви. Върви по своя път и бъди щастлив…
Аз никого не кълна и не проклинам
Ще погледам в гърба ти и ще стъпя смело
Пред моите очи бездни няма…