Мислим, тънем в умуване
после чувстваме мислите
тези, дето ни стряскат
и онези от които отново
заспиваме.
Мислим, после лягаме уморени
от всичката пролет защото е
начало
пък ние още недовършили мислите
умуваме върху смисъла на зимата.
А там в храсталака цвете се
надига
птичка запее и дърво се усмихва
ето го и онова дете в локвата
стъпва
и пролетта дойде, без много да се пита
Няма коментари:
Публикуване на коментар