Ти не си стих.
Ти си нежно очакване
и път тъй простичък и тих.
Обичам те мое мълчание
тъй нежен е твоя глас
незнайно, великолепно очарование
в което чувам мислите на Бог.
И всичката радост от думите
вкусвам преди да ги изрека
те свободата моя са сбъдната
и затвор са щом ги изрека.
Обичам те мое мълчание.
Тъй както обичам река
в която хвърлям излишните камъни
а после лека съм готова да полетя.
Мое мълчание,
сега се налага с теб да се простя
не мога, не мога да заспя без да съм казала
на някой -обичам те, остани до мен сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар